Its Christmas

[EN] White-washed hills adorn the rural landscape here. It's winter! But winters aren't what they used to be.
The bewitched, growing moon rose higher and higher over the hill, there above Kuzmina, where the lights of two cottages twinkled between the branches of the trees.
I looked at my watch. The longest night of the year had already passed, and today is Christmas.
To the rocks, the grass, the trees, and even the moon, it didn't matter. Gifts and full tables are only for us gluttonous people. And the mountains surrounding the village, frozen in silence and tranquility, everything else remains for them. They must continue to scream silently to be left alone to exist in their ideal harmony.
Is it so difficult to live in this symbiosis? The nature around us and us as a part of it.
I close my eyes, lying on the rock. With body and spirit, I listen to the birds, the rustling of the leaves, the wind caressing my face. I give her peace and purity and her calmness and humility.
And here is the village that the night will slowly swallow. Stilled in Her hands, the moon that will soon light up the whole sky and caress the warmed earth with soft moonlight.
It's Christmas!

[BG] Побелелите хълмове тук таме украсяват селския пейзаж. Зима е! Но зимите не са това, което бяха.
Омаяната, растяща луна се навдигна все по-нагоре над хълма, там над Кузмина, където светлините на две къщички блещукаха между клоните на дърветата.
Погледнах си часовника. Най-дългата нощ в годината вече беше минала, а днес е Коледа.
За скалите, тревата, дърветата и за луната дори, това нямаше значение. Подаръците и пълните трапези, са само за нас, чревоугодните човеци. А планините обгръщащи селото, застинали в тишина и спокойствие, за тях остава всичко друго. Те трябва да продължат да крещят без глас да бъдат оставени на мира, за да съществуват в своята идеална хармония.
Толкова ли е трудно да живеем в тази симбиоза. Природата около нас и ние като част нея.
Затварям очи, легнала на скалата. Тялом и духом слушам птичките, шума на листата, вятъра гали лицето ми. Аз й давам мир и чистота а тя успокоение и смирение.
И ето го селото, което нощта бавно ще погълне. Затихнало в Нейните длани, луната, която скоро ще огрее цялото небе и ще погали позатоплената земя с меко лунно сияние.
Коледа е!