My first entry to Hive

BG / EN
Здравейте на всички в мрежата на Hive и на сънародниците от българската група. Казвам се Тони Пашова и съм на 29 години. От няколко години живея и работя в София, но родом съм от Велико Търново - родителите ми живеят в китното село Ресен. Именно там се запознах с @koychev22 , който ми сподели за този чудесен сайт.

Greetings to everyone in the Hive network! My name is Toni Pashova and I'm 29 year old English teacher from Sofia, Bulgaria. I was introduced to Hive and Ecency by @koychev22 who was so kind to show me the ropes around here. I'm going to make another introductory post entirely in English soon and this addition is simply to let you know that you can expect a lot of English posts on my blog. Happy reading!

На пръв поглед двадесет и девет години не са време, което ти дава правото да кажеш, че си натрупал мъдрост и опитност - поне така ме уверяват и семейство, и непознати. Но честата смяна на адреси, учебни заведения, месторабота, занимания, хора и ситуации ме е научила, че някой от най-скъпите на сърцето ни неща са с неголеми размери - годежен пръстен, ключ за дома, писмо от приятел, мобилен телефон, спомен - достатъчно е да можеш да ги носиш със себе си.

Така след редица сложни и скъпи експерименти и лутане ту в една посока, ту в друга, досуш много други преди и след мен, на почти Христова възраст ми стана ясно, че от всички битки, които мога да поведа в живота, две ме водят мен волю - неволю : природата и словото.

И ето ме сега пред вас - една усърдна (да се чете "хронично преуморена") учителка по английски, обсебена от климатичните промени и разликата между Present Simple и Present Continuous. Сред темите, които ще срещнете в постовете ми, са учениците ми, цветята вкъщи, градината на село, поредната книга, която ми е "спасила живота", последния албум на Тейлър Суифт и редица опити за живот с минимален отпадък. Вероятно няма да е рядкост и някой друг поетичен напън, социално движение, младежка организация в София или артистичен приятел, чието изкуство ми е на сърце да споделя.

Ако до този момент не съм създала впечатление на книжен плъх - домошар, нека допълня стереотипа и ви представя малката любов на живота ми - една нежна, любвеобилна, деликатна и интелигентна лейди, на име Нала. Мисля, че съвсем оправдано можете да очаквате снимки и доклади както за случайно издебнатите моделски пози, така и за напълно умишлените пакости. Напълно съм сигурна обаче, че с времето ще я обикнете почти колкото мен. Изборът по въпроса не е много богат. ;)

Сред малкото хобита, които култивирам редовно, е и карането на колело. Все още ми предстои да срещна човек, който е израснал малко или много на село и не умее да кара велосипед. Преди година за рождения ми ден мои близки приятели ме заведоха на базара за колела пред стадион "Васил Левски" в София и там се намерихме с Херкулес - поредната любов от пръв поглед. Малко ретро, малко странен, простичък, но много издържлив, Олимпиецът, както му казваме в компания, буквално отвори улиците за мен и като че ми сложи крила. През топлите месеци е трудно "да ме хванеш пеша", дори и на кратки разстояния.

Това лято заедно с двама приятели на далеч по-сериозни возила плюс едно препатило ремарке пътувахме до чак Своге и обратно - да, катерих безкрайни баири и треперех покрай скоростелни автомобили на същото това "олимпийче" !

Възможно е да виждате много често постове на английски език - през по-голямата част от времето мисля на него, пиша на него, преподавам го, слушам го, чета го, така че неизбежно и активно го употребявам. Много хора смятат, че широкото му приложение навсякъде кара младите да забравят родната реч, но аз не съм съгласна. Мисля, че двете неща могат да съжителстват съвсем спокойно.

В този ред на мисли общуването с англоговорящи - и чужденци изобщо - е едно от големите ми удоволствия в живота. Не е ли изумително как толкова много неща могат да се различават в двама души от различни краища на света - език, култура, облекло, цвят на кожата, навици и порядки - и въпреки всичко с много малко думи и дори жестове човешкото у всеки неизменно излиза наяве - изпълзява като подплашено животинче, окуражено от благ тон и протегната ръка, прозира като усмихнато лице изпод тънко було, изскача като зайче от твърдата шапка на опитен илюзионист.

Затова често можете да ме откриете да прекарвам неделните си вечери в Tom's Place - малък, но много уютен бар близо до СУ, където много пришълци от други държави откриват пристан, приятелство и подкрепа. Там всяка неделя се превръща в Slinky Sunday - време, в което всеки музикант, независимо от уменията, има възможността да донесе своя инструмент със себе си и да се включи в дружната свирня около централната маса. А който няма музикално оръжие е добре дошъл да попее и потропа с останалите.

Следващата снимка е от импромпту включване към укулеле фест в София - аз и Алекс пеем песента "I'm Yours" на Jason Mraz.

През 2007 година отказах месото и започнах вегетарианска диета - къде от прищявка, къде от екологична ангажираност. Миналата година ми се наложи да откажа и останалите животински продукти, които сега избягвам, но не изцяло. Възможно е от време на време да виждате снимки на последното ми простичко кулинарно постижение, но бъдете спокойни - не съм от "онези" вегетарианци и вегани, които ще хукнат след вас с метафорични вили, за да станете едни от тях.

И така, ако сте стигнали до края на този пост, искрено ви благодаря за вниманието. Пожелавам на всички прекрасен петък и нямам търпение да се опознаем! Приятно четене!

• Т. <3